България, Израел и Палестина - от Фердинанд до днес
Фердинанд подкрепя създаването на еврейската страна
“Революция до дефинитивна победа ”, написа палестинският водач Ясер Арафат на Тодор Живков
Отношенията сред България, Израел и Палестина в последното столетие лъкатушат – ту поддържаме едната страна, ту другата съгласно политическата обстановка, само че евреите са живели по нашите земи още от I в. сл. Хр.
Няма данни за това по какъв начин са се отнасяли тук към тях до края на XIX век, само че се знае, че цар Фердинанд е подкрепил началото на ционисткото придвижване за самостоятелна еврейска страна. Срещнал се е персонално с основателя – живеещия в Австрия публицист Теодор Херцел. Той е описал в детайли в дневника си, че двамата са разговаряли на 22 юли 1896 година в швейцарския курорт Баден, като консултант на Сакскобурга споделя авансово на идеолога на ционизма, че не е сигурен, че ще има визита.
Когато обаче Херцел закусва, вижда на прилежащата маса Фердинанд. Кобургът изпраща човек, който прошепва на евреина, че диалогът ще се състои в беседката в градината.
Херцел издебва по кое време царят става от стола си и го вижда застанал до един шубрак. Сваля шапката си и монархът му подава два сладкиша. Веднага подемат тематиката за еврейската идея, вървейки. Свитата ги следва на уважително разстояние. От време на време почиващите се заглеждали в тях. В един миг князът нетърпеливо тропнал с крайник, когато двама души спрели и се заослушвали, написа в дневника си Херцел.
Българският държател замахнал с чадъра си, като че ли да ги удари
“Начинът, по който тормозят тук, е абсурден ”, споделил Фердинанд.
След тези детайлности Херцел разказва насладата си, че е получил поддръжката за ционистката концепция от българския княз, който му споделил, че е отгледан от евреи.
Всъщност амбициозният Теодор има още едно мислено - моли Кобурга да му обезпечи утвърждението и на съветския цар. Фердинанд обаче не дава обещание - стимулира се, че в Русия значима е думата на православната черква, а той не се употребява с изключително положителни връзки с нея.
“В тази област има деликатни въпроси, в които постоянно би трябвало да покорявам убежденията си на политическата нужда ”, споделя царят съгласно дневника на своя събеседник. Уверява го, че
в Русия може да разчита само на великия княз Владимир
(братът на император Александър III – б.р.). В последна сметка не съумява в Петербург, само че пък му уреждат срещи с голям брой европейски владетели и в това число се вижда с османския падишах Абдул Хамид, на който дава обещание евреите да платят задълженията на страната му. Той отхвърля.
С част от кралските дворове в Европа зад тила си журналистът привиква първия конгрес на Ционисткото придвижване в Баден, Швейцария, през 1897 година Знае се, че трима души от София отпътуват на форума. Първият е роденият в Одеса професор от Софийския университет Цви Белковски, който повече от 20 години по-късно се завръща в Съветския съюз и там е наказан на изгнание в Сибир, само че след това присъдата е сменена с изселване в Палестина. С него Херцел се е срещал в България още преди да се види с Фердинанд. Някои историци настояват, че е имало и други аудиенции с царя, само че информациите са спорни. Според едни това е станало в София, а съгласно други –
във вагона на Теодор в именития “Ориент експрес ”
до момента в който е прекосявал през страната ни на път за Истанбул. Белковски е участвал и на предварителната конференция на евреите във Виена през 1896 година
Тук е учредена организация на придвижването за самостоятелна еврейска страна. Вторият делегат на учредителния конгрес от България е Карл Хербст, роден край Бърно и израснал в Одрин, издигнал се до дипломатическа кариера у нас. Председател е на първата ционистка конференция в България, която се организира в Пловдив през 1898 година
Третият е Йешуа Калев.
Малко след учредяването на интернационалното придвижване еврейската общественост у нас приема своя конституция, която регламентира по какъв начин се избират ръководителите на синагогата, учебното заведение и общността. Правителството в София обаче не приема документа за законен.
В същото време евреите у нас са добре показани в обществото. Статистиката демонстрира, че през 1911 година те са съставлявали 17% от офицерите от запаса. За съпоставяне в немската войска даже 20 години преди възхода на Хитлер няма нито един боен пълководец от юдейски генезис.
По-късно отношението към ционистката идея е спорно
От една страна, България ще стане съдружник на нацистка Германия, само че тя е единствената страна в Европа, която не изпраща своите евреи в концентрационни лагери. Между 1919 година и 1948 година над 7000 евреи емигрират в Палестина.
След края на Втората международна война с поддръжката на Москва Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава на 29 декември 1947 година за основаването на страната Израел. Тя стартира съществуването си на 14 май идната година.
От този ден до 31 декември 1951 година там се заселват 37 231 евреи от България. Това не е изненада. След като властта взема Българска комунистическа партия, незабавно еврейската общественост е сложена под контрола на Централния еврейски комитет на Отечествения фронт. Той от своя страна е бил зависещ на Комисията за националните малцинства.
Организацията е била принудена да приключи участието си в интернационалните еврейски институции. Евреите у нас се разделят на ционисти и комунисти. Георги Димитров е заречен още през 1946 година, че ще позволи емиграцията. Въпреки това при опити за овакантяване незаконно на страната младежите са били задържани и даже по тях е стреляно. Чак след решението на Организация на обединените нации е разрешено евреите да се преселят в Израел. В това време и Кремъл е трансформирал отношението си.
Как тъкмо, е мистерия, която учените се пробват да разгадаят години наред. Най-вероятното пояснение, че е желал да приключи наличието на английските войски. Но това е мотив София да копира държанието на Москва и открива дипломатически връзки с Тел Авив на 4 декември 1948 година
Българските евреи са разкъсвани сред страната, която ги е избавила, само че станала част от комунистическия блок, и новата си татковина. Българска комунистическа партия даже се заема с организирането на емиграцията. Така от септември 1944 година до октомври 1948 година 7000 български евреи отпътуват за Израел, само че още повече са от 1949 до 1951 година – над 44 000 души. Те са
насърчени и от първия министър председател на новата страна Давид Бен-Гурион,
който идва у нас още 3 месеца след преврата на 9 септември, споделят в свое проучване “ДС и еврейската общественост ” доцент Костадин Грозев и доктор Румяна Маринова-Христиди от Софийския университет.
Комунистическата власт на процедура закрива религиозните общности, равини не остават. В същото време Държавна сигурност е внедрила свои сътрудници, с цел да научава за настроенията измежду евреите.
След 6-дневната израелско-арабска война в Близкия изток България приключва дипломатическите връзки с Тел Авив, тъй като същото прави Съюз на съветските социалистически републики и целият Варшавски контракт без Румъния. Българска комунистическа партия гони евреите от управителни позиции в радиото и малкия екран. Тогава стартира и процесът против българския евреин Хайнрих Шпетер, упрекнат в шпионаж за Централно разузнавателно управление на САЩ и МОСАД и наказан на гибел. Впоследствие присъдата му отпада, тъй като е сменен със руски шпионин, заловен на Запад. Така Шпетер отпътува за Израел.
Има един епизод, в който Тодор Живков е работил малко отвън директивите на Москва. “По мотив 35-годишнината от спасяването на българските евреи той държи тирада в зала “Универсиада ”, където приказва за огромния принос на евреите в антифашистката битка – споделят доцент Грозев и доктор Христиди. – Това в действителност е едно напътствие от негова страна да не се върви по руския път на изострен антисемитизъм, изкристализирал в каузи против дисидентите евреи като Сахаров и други
Живков съблюдава тази линия на усмиряване до гибелта на Брежнев. Когато на власт идва Горбачов, казусът отпада от единствено себе си, защото новият руски водач възприема курс на завръщане към марксизма, публичност и преустрояване. ”
Според Тодор Чобанов Москва е бабувала на основаването на Организацията за избавление на Палестина (ООП). В това време стартира дружбата с палестинците, а техният водач Ясер Арафат е чест посетител в София. Разказват, че при едно от визитите му у нас посрещачите на летището се убедили персонално какъв брой добре е инструктиран и квалифициран той. Чул се мощен неидентифициран звук и
ръководителят на ООП завчас залегнал на земята
Изпращал е поздравления на Тодор Живков по разнообразни мотиви. Началото постоянно е с “революционен поздрав ” и приключва с “революция до дефинитивна победа ”. Между тези две бойни изречения пожелава “още повече достижения по пътя на построяването на социализма ”.
Арафат два пъти е бил и в Москва, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира, че партията му е единственият законен представител на палестинците. Българска комунистическа партия следва компактно тази линия. ООП открива свое бюро в София със статут на посолство. И когато на 15 ноември 1988 година националният съвет на Палестинската организация за избавление прогласява в Алжир независимостта на Палестинската страна, България незабавно я признава, за разлика от доста западни страни.
Първият междудържавен контакт обаче идва 12 години по-късно - визитата на президента Петър Стоянов в столицата на палестинската власт Рамала през 2000 година След това като министър председатели там са били Пламен Орешарски и Бойко Борисов. Но Соломон Паси като външен министър отхвърля да се срещне с Ясер Арафат, с цел да избегне интернационален скандал.
Сима Владимирова
“Революция до дефинитивна победа ”, написа палестинският водач Ясер Арафат на Тодор Живков
Отношенията сред България, Израел и Палестина в последното столетие лъкатушат – ту поддържаме едната страна, ту другата съгласно политическата обстановка, само че евреите са живели по нашите земи още от I в. сл. Хр.
Няма данни за това по какъв начин са се отнасяли тук към тях до края на XIX век, само че се знае, че цар Фердинанд е подкрепил началото на ционисткото придвижване за самостоятелна еврейска страна. Срещнал се е персонално с основателя – живеещия в Австрия публицист Теодор Херцел. Той е описал в детайли в дневника си, че двамата са разговаряли на 22 юли 1896 година в швейцарския курорт Баден, като консултант на Сакскобурга споделя авансово на идеолога на ционизма, че не е сигурен, че ще има визита.
Когато обаче Херцел закусва, вижда на прилежащата маса Фердинанд. Кобургът изпраща човек, който прошепва на евреина, че диалогът ще се състои в беседката в градината.
Херцел издебва по кое време царят става от стола си и го вижда застанал до един шубрак. Сваля шапката си и монархът му подава два сладкиша. Веднага подемат тематиката за еврейската идея, вървейки. Свитата ги следва на уважително разстояние. От време на време почиващите се заглеждали в тях. В един миг князът нетърпеливо тропнал с крайник, когато двама души спрели и се заослушвали, написа в дневника си Херцел.
Българският държател замахнал с чадъра си, като че ли да ги удари
“Начинът, по който тормозят тук, е абсурден ”, споделил Фердинанд.
След тези детайлности Херцел разказва насладата си, че е получил поддръжката за ционистката концепция от българския княз, който му споделил, че е отгледан от евреи.
Всъщност амбициозният Теодор има още едно мислено - моли Кобурга да му обезпечи утвърждението и на съветския цар. Фердинанд обаче не дава обещание - стимулира се, че в Русия значима е думата на православната черква, а той не се употребява с изключително положителни връзки с нея.
“В тази област има деликатни въпроси, в които постоянно би трябвало да покорявам убежденията си на политическата нужда ”, споделя царят съгласно дневника на своя събеседник. Уверява го, че
в Русия може да разчита само на великия княз Владимир
(братът на император Александър III – б.р.). В последна сметка не съумява в Петербург, само че пък му уреждат срещи с голям брой европейски владетели и в това число се вижда с османския падишах Абдул Хамид, на който дава обещание евреите да платят задълженията на страната му. Той отхвърля.
С част от кралските дворове в Европа зад тила си журналистът привиква първия конгрес на Ционисткото придвижване в Баден, Швейцария, през 1897 година Знае се, че трима души от София отпътуват на форума. Първият е роденият в Одеса професор от Софийския университет Цви Белковски, който повече от 20 години по-късно се завръща в Съветския съюз и там е наказан на изгнание в Сибир, само че след това присъдата е сменена с изселване в Палестина. С него Херцел се е срещал в България още преди да се види с Фердинанд. Някои историци настояват, че е имало и други аудиенции с царя, само че информациите са спорни. Според едни това е станало в София, а съгласно други –
във вагона на Теодор в именития “Ориент експрес ”
до момента в който е прекосявал през страната ни на път за Истанбул. Белковски е участвал и на предварителната конференция на евреите във Виена през 1896 година
Тук е учредена организация на придвижването за самостоятелна еврейска страна. Вторият делегат на учредителния конгрес от България е Карл Хербст, роден край Бърно и израснал в Одрин, издигнал се до дипломатическа кариера у нас. Председател е на първата ционистка конференция в България, която се организира в Пловдив през 1898 година
Третият е Йешуа Калев.
Малко след учредяването на интернационалното придвижване еврейската общественост у нас приема своя конституция, която регламентира по какъв начин се избират ръководителите на синагогата, учебното заведение и общността. Правителството в София обаче не приема документа за законен.
В същото време евреите у нас са добре показани в обществото. Статистиката демонстрира, че през 1911 година те са съставлявали 17% от офицерите от запаса. За съпоставяне в немската войска даже 20 години преди възхода на Хитлер няма нито един боен пълководец от юдейски генезис.
По-късно отношението към ционистката идея е спорно
От една страна, България ще стане съдружник на нацистка Германия, само че тя е единствената страна в Европа, която не изпраща своите евреи в концентрационни лагери. Между 1919 година и 1948 година над 7000 евреи емигрират в Палестина.
След края на Втората международна война с поддръжката на Москва Общото заседание на Организация на обединените нации гласоподава на 29 декември 1947 година за основаването на страната Израел. Тя стартира съществуването си на 14 май идната година.
От този ден до 31 декември 1951 година там се заселват 37 231 евреи от България. Това не е изненада. След като властта взема Българска комунистическа партия, незабавно еврейската общественост е сложена под контрола на Централния еврейски комитет на Отечествения фронт. Той от своя страна е бил зависещ на Комисията за националните малцинства.
Организацията е била принудена да приключи участието си в интернационалните еврейски институции. Евреите у нас се разделят на ционисти и комунисти. Георги Димитров е заречен още през 1946 година, че ще позволи емиграцията. Въпреки това при опити за овакантяване незаконно на страната младежите са били задържани и даже по тях е стреляно. Чак след решението на Организация на обединените нации е разрешено евреите да се преселят в Израел. В това време и Кремъл е трансформирал отношението си.
Как тъкмо, е мистерия, която учените се пробват да разгадаят години наред. Най-вероятното пояснение, че е желал да приключи наличието на английските войски. Но това е мотив София да копира държанието на Москва и открива дипломатически връзки с Тел Авив на 4 декември 1948 година
Българските евреи са разкъсвани сред страната, която ги е избавила, само че станала част от комунистическия блок, и новата си татковина. Българска комунистическа партия даже се заема с организирането на емиграцията. Така от септември 1944 година до октомври 1948 година 7000 български евреи отпътуват за Израел, само че още повече са от 1949 до 1951 година – над 44 000 души. Те са
насърчени и от първия министър председател на новата страна Давид Бен-Гурион,
който идва у нас още 3 месеца след преврата на 9 септември, споделят в свое проучване “ДС и еврейската общественост ” доцент Костадин Грозев и доктор Румяна Маринова-Христиди от Софийския университет.
Комунистическата власт на процедура закрива религиозните общности, равини не остават. В същото време Държавна сигурност е внедрила свои сътрудници, с цел да научава за настроенията измежду евреите.
След 6-дневната израелско-арабска война в Близкия изток България приключва дипломатическите връзки с Тел Авив, тъй като същото прави Съюз на съветските социалистически републики и целият Варшавски контракт без Румъния. Българска комунистическа партия гони евреите от управителни позиции в радиото и малкия екран. Тогава стартира и процесът против българския евреин Хайнрих Шпетер, упрекнат в шпионаж за Централно разузнавателно управление на САЩ и МОСАД и наказан на гибел. Впоследствие присъдата му отпада, тъй като е сменен със руски шпионин, заловен на Запад. Така Шпетер отпътува за Израел.
Има един епизод, в който Тодор Живков е работил малко отвън директивите на Москва. “По мотив 35-годишнината от спасяването на българските евреи той държи тирада в зала “Универсиада ”, където приказва за огромния принос на евреите в антифашистката битка – споделят доцент Грозев и доктор Христиди. – Това в действителност е едно напътствие от негова страна да не се върви по руския път на изострен антисемитизъм, изкристализирал в каузи против дисидентите евреи като Сахаров и други
Живков съблюдава тази линия на усмиряване до гибелта на Брежнев. Когато на власт идва Горбачов, казусът отпада от единствено себе си, защото новият руски водач възприема курс на завръщане към марксизма, публичност и преустрояване. ”
Според Тодор Чобанов Москва е бабувала на основаването на Организацията за избавление на Палестина (ООП). В това време стартира дружбата с палестинците, а техният водач Ясер Арафат е чест посетител в София. Разказват, че при едно от визитите му у нас посрещачите на летището се убедили персонално какъв брой добре е инструктиран и квалифициран той. Чул се мощен неидентифициран звук и
ръководителят на ООП завчас залегнал на земята
Изпращал е поздравления на Тодор Живков по разнообразни мотиви. Началото постоянно е с “революционен поздрав ” и приключва с “революция до дефинитивна победа ”. Между тези две бойни изречения пожелава “още повече достижения по пътя на построяването на социализма ”.
Арафат два пъти е бил и в Москва, когато Съюз на съветските социалистически републики афишира, че партията му е единственият законен представител на палестинците. Българска комунистическа партия следва компактно тази линия. ООП открива свое бюро в София със статут на посолство. И когато на 15 ноември 1988 година националният съвет на Палестинската организация за избавление прогласява в Алжир независимостта на Палестинската страна, България незабавно я признава, за разлика от доста западни страни.
Първият междудържавен контакт обаче идва 12 години по-късно - визитата на президента Петър Стоянов в столицата на палестинската власт Рамала през 2000 година След това като министър председатели там са били Пламен Орешарски и Бойко Борисов. Но Соломон Паси като външен министър отхвърля да се срещне с Ясер Арафат, с цел да избегне интернационален скандал.
Сима Владимирова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ